sales@homevision.bg, тел. 0895 53 51 53 Обади се сега!, Понеделник - Петък 09:00 - 18:00 часа
Сума: 0.00 лв.

Post Соц Dot Com

15.00 лв.

  • Автор: Павел Кандиларов;
  • Издателство: Арте Док – Европа;
  • ISBN: 9789542950035;
  • Дата на издаване: 2016 г.;
  • Корица: мека;
  • Височина: 210 мм;
  • Широчина: 135 мм;
  • Страници: 416;
  • Тегло: 340 г.

Изчерпан

Описание

Post Соц Dot Com

Post Соц Dot Com – Андрей е преуспял финансист, чийто живот е удобен и премерено щастлив. Интелигентен и леко циничен, неговият свят е безметежна амалгама от малки компромиси, взаимоизгодни познанства, отбрани партита, малко алкохол, малко жени… Крепост срещу силните емоции и дълбоко потиснатата му младежка чувствителност. В това гладко и далновидно откупено съществуване той е допуснал само една „шугава овца“ – неговият отдавнашен приятел Данията. Налудничав идеалист, останал безкомпромисен в принципите си, Данията е единствената му връзка с искреността.

Внезапното му изчезване провокира Андрей да предприеме за пръв път емоционално действие с пълното съзнание, че ще съжалява за тази слабост. Издирването се превръща в низ от спомени, забравени желания и много въпроси. Кое си струва и кое – не? Има ли Истина и здравословно ли е да я търсим? А любовта? Заплетената следа го води между бивши и сегашни ченгета, мутри, соц потомци и смешни провинциални барони с тежък номенклатурен манталитет.

Романът създава изключително живи образи, които не се натрапват, смяната им ни потапя ту в спомени за соца, ту в смешни пост-соц ситуации, ту в искрени вътрешни преживявания. Без да е основна движеща сила на романа, лекият криминален елемент държи читателя в очакване и любопитство. Развитието на сюжета всъщност проправя път на въпросите, които си задават три поколения – порасналите в соца и навлезли в зрелия живот по време на промяната, техните родители и техните деца – днешните двайсетгодишни.

Защо сега живеем така, виновно ли е миналото и как сме белязани от абсурда на онзи „светъл строй“.

” Една кола лети по софийските улици, без да спазва ограничения. Отвън нищо не се чува. Вътре гърми Raven на Strangers – любимото парче на на Данията.
Преди време това говедо ме попита: “Добре бе, ама честно… не ти ли се крещи понякога в колата, когато си сам?”
Отвръщам му наум: “Да, копеле. Крещи ми се.” и продължавам да крещя.
Да, копелем крещя. Крещя като луд: “And when you find me all alone, your world has never been my own”, но къде си да ме чуеш задник такъв…”

“Искаше ми се да срещна нещо нереално – нали е роман, но, уви, всичко е толкова истинско.”
Миряна Янева
“Сега на младежите само книги им дай, авторитети не признават, А ние тогава…строихме, съзидвахаме…”
Михаил Пехливански

X