Описание
1:35 German Leopard Med Tank Kit – CA164
<p><span lang="bg"><span class="hps"><strong>Leopard 2</strong><span> е германски </span>основен боен танк<span> от трето поколение, разработен от Krauss-Maffei в началото на 70-те като наследник на танка </span>Leopard 1<span> от 60-те години. На служба в армията на </span>ФРГ<span> постъпва през 1979 г., а към </span>2014<span> г. е на въоръжение в 16 държави. Произведени са 3480 машини, 2125 от които към 1994 г. са принадлежали на </span>Бундесвера<span>. Взема участие в мироопазващите мисии на </span>НАТО<span> в </span>Косово<span>, </span>Босна и Херцеговина<span> и </span>Афганистан<span>.</span></span></span></p>
<p>Още с въвеждането на въоръжение в Бундесвера на танка Leopard 1 през 1965 г. става ясно, че той отстъпва по огнева мощ и бронировка на новите разработки на СССР – Т-62, а по-късно и Т-64. Идеята да се монтира ново по-мощно 120-mm оръдие се изоставя като безперспективна и се преминава към проектирането на нов танк. Първоначалните разработки са плод на американско-германското споразумение за създаването на нов, общ за НАТО, танк – проектът MBT-70, който в немската версия е наричен Kampfpanzer 70 (KPz 70). Предвиждало се е да бъде въоръжен със 152-mm оръдие, да има двигател 1500 к.с. – Continental AVCR за американската версия или Daimler Benz, а по-късно MTU, за германската и маса до 45 t. В края на 60-те заради възникналите множество разногласия и набъбнал бюджет програмата е прекратена. Германците започват разработката на свой собствен проект на основата на MBT-70 със 120-mm оръдие, наречен Eber (Нерез). Успоредно с MBT-70 в средата на 60-те Порше получава задача да усъвършенства качествата на танка Leopard 1 – т.нар. програма Vergoldeter Leopard, която приключва през 1967 г. Все пак през 1969 г. са представени два прототипа. Алтернативната разработка е наречена Keiler (Глиган). Същата година германската страна взема решение да бъде прекратена работата по проектите MBT-70 и Eber и да започне разработката на нова машина на основата на Keiler. Работата по новия танк е взета под личния контрол на бъдещия канцлер на ФРГ – Хелмут Шмит – по това време министър на отбраната.</p>
<p>През 1970 г. фирмата, произвеждаща Leopard 1 – Krauss-Maffei, започва официално работата на нов танк, получил през 1971 г. името Leopard 2. В работата се включват и Порше – с общите проекти на конструкцията и ходовата част, Wegmann – куполата, MTU – двигателната част, AEG-Telefunken – системата за управление на огъня, Carl Zeiss – оптиката. Работи се успоредно по два варианта – Leopard 2K – с класическо въоръжение и Leopard 2FK – стрелящ с противотанкови ракети, но през 1971 г. работата по втория вариант е прекратена. До 1974 г. са построени 16 корпуса и 17 куполи, някои съоръжени с британското 105-мм оръдие L-7A3. Войната от Йом Кипурдоказва силната уязвимост на танковете от управляемите противотанкови ракети, което води и до промяна в първоначалните планове за танка и усилване на бронировката му, която увеличава масата му – 50 t.</p>
<p>През февруари и май 1975 г. са извършени изпитания на прототипа в Северна Америка – на канадския армейски полигон Шило (CFB Shilo) и изпитателния полигон Юма в щата Аризона (Yuma Proving Ground).<span class="reference" id="cite_ref-1">[1]</span> Доставените машини са били въоръжени със 105-мм британско нарезно оръдие L-7A3 – 2 танка, и новото 120-mm германско гладкостволно оръдие на Rheinmetall Rh-120 L44 – също 2 танка. Заключителните изпитания се провеждат през август-декември 1976 г. на полигона Абърдийн, щата Мериленд (Aberdeen Proving Ground). Съвместно се изпитват немският прототип, наречен Leopard 2 AV (Austere Version), и американският XM1. Двата танка показват, че притежават близки бойни качества, но в крайна сметка американците решават да развиват своя проект XM1, който става основата на бъдещия М1 Abrams, а германците – да продължат усъвършенстването на бъдещия си основен боен танк – Leopard 2. Германската страна окончателно се спира на 120-mm оръдие, докато американската избира да продължи със 105-mm оръдие – едва от версията M1A1 американските танкове са въоръжени със 120-mm оръдие. През януари 1977 г. е заявена предварителна серия от 3 корпуса и 2 куполи с усилена броня, които са доставени през 1978 г. През септември същата година министерството на отбраната на ФРГ поръчва 1800 танка за нуждите на Бундесвера, които трябва да бъдат доставени на пет транша. На 25 октомври 1979 г. първите танкове постъпват на служба в армията. На 2 март Холандия е първата държава след ФРГ, която поръчва Leopard 2 – 445 машини. В Германия танковете се произвеждат от Krauss-Maffei (от 1979 г. Krauss-Maffei Wegmann) и MaK (Maschinenbau Kiel).</p>
<p>През март 1982 г. се появява версията Leopard 2A1 с термовизорна камера за мерача, а през 1984 г. – Leopard 2A2 – модернизация на първата серия, на която се заменя инфрачервената система за нощно виждане с термовизионна камера. В края на същата година започва производството на Leopard 2A3 – снабден с дигитална радиостанция SEM 80/90. От 1985 г. вече се произвежда Leopard 2A4 – с увеличена защита на куполата, компютърна система за управление на огъня, както и нова автоматична противопожарна система.</p>
<p>Радикална промяна в дизайна на танка е направена с версията Leopard 2A5, представена през 1990 г., където основно е преработена куполата с наклонени челни бронирани листове. Бронята е подсилена и е вече с вградена динамична защита, а масата на танка нараства на 62,5 t.</p>
<p>Последната засега серийна модификация Leopard 2A6 от 2001 г. разполага с ново по-мощно, и по-дълго 120-mm оръдие – L55. Последните разработки на Krauss-Maffei Wegmann са представени през 2010 г. – версията Leopard 2A7+, специално модифицираният за водене на бой в градски условия Leopard 2 PSO, както и модификацията Leopard 2A4 Evolution (известен и като MBT Revolution).</p>
<table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard">
<tbody>
<tr><th scope="row">Тип</th>
<td>основен боен танк</td>
</tr>
</tbody>
</table>
<table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard" style="width: 927px; height: 62px;">
<tbody>
<tr><th scope="row">Опитен образец</th>
<td>1971 г.</td>
</tr>
<tr><th scope="row">На въоръжение</th>
<td>1979 - до днес</td>
</tr>
<tr><th scope="row">На въоръжение в</th>
<td>Австрия, Германия, Гърция, Дания, Индонезия, Испания, Канада, Норвегия, Полша, Португалия, Сингапур, Турция, Чили</td>
</tr>
</tbody>
</table>
<table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard">
<tbody>
<tr><th scope="row">Тегло</th>
<td>55,2<br />62,5 (от Leopard 2А5) <br />70 (от Leopard 2А7+) t</td>
</tr>
<tr><th scope="row">Дължина</th>
<td>9,67/<br />10,97 (от Leopard 2А6) m</td>
</tr>
<tr><th scope="row">Ширина</th>
<td>3,77 m</td>
</tr>
<tr><th scope="row">Височина</th>
<td>2,48<br />2,64 (от Leopard 2А6) m</td>
</tr>
<tr><th scope="row">Основно въоръжение</th>
<td>
<p>120-мм гладкостволно оръдие на Rheinmetall Rh-120 L44 (42 сн.)</p>
от версия 2А6 – Rh-120 L55</td>
</tr>
<tr><th scope="row">Допълнително въоръжение</th>
<td>
<p>2х7,62 mm картечници MG-3A1 (4750 патрона); </p>
на Leopard 2A7+ и Leopard 2PSO – модул с дистанционно управление KMW FLW 200, стрелящ с 12,7-мм картечница М2 на Browning</td>
</tr>
</tbody>
</table>
<table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard" style="width: 602px; height: 184px;">
<tbody>
<tr><th scope="row">Силова установка</th>
<td>12-цилиндров турбодизелов двигател с течно охлаж­дане MTU MB 873<br />1500 к.с. к.с. (1103 kW)</td>
</tr>
<tr><th scope="row">Окачване</th>
<td>торсионно</td>
</tr>
<tr><th scope="row">Макс. скорост</th>
<td>72 km/h (по шосе)<br />40 – 45 km/h (прес. терен)</td>
</tr>
<tr><th scope="row">Запас от ход</th>
<td>~450 km (по шосе)<br />~300 km (прес. терен)</td>
</tr>
<tr><th scope="row">Ширина на ров</th>
<td>3 m</td>
</tr>
<tr><th scope="row">Вертикално препятствие</th>
<td>1,15 m</td>
</tr>
<tr><th scope="row">Екипаж</th>
<td>4 души</td>
</tr>
</tbody>
</table>
